Поради полярността и свойството си за образуване на водородни връзки, водата е много добър разтворител и точно заради това в природата не може да съществува идеално чиста вода. Цялата дейност на човека, започваща с приготвянето на храна, се основава на използването на вода и водни разтвори.
Поради качеството си на едва ли не универсален разтворител, водата се превръща във фактор на предаване на различни болести. Много болестотворни организми могат да преживяват различни периоди от време във водата, като част от тях дори да се размножават.
С цел да бъде осигурена постоянна информация с какво качество е питейната вода се осигурява системен мониторинг от ХЕИ или различни акредитирани лаборатории. Въз основа на взети проби те определят степента на замърсяване на водата по различни показатели.
Въпреки че водата във водоснабдителната мрежа се контролира, вие можете да занесете също водна проба в лаборатория за анализ. Когато знаете конкретните замърсители във водата, течаща от чешмата ви, ще можете по-лесно да изберете подходящите филтри за вода, за да я пречистите.
Някои показатели могат да се определят само с лабораторни методи, но други като мътност и цвят се забелязват с просто око, което е сигнал, че нещо с водоизточника не е наред.
Питейната вода се контролира според Наредба 9 на правителството, а отговорност носят ВиК дружествата. Изискванията на наредбата се осъществяват основно от Дирекция „Опазване и контрол на общественото здраве” при МЗ и РИОКОЗ.
Основните стандарти са съобразени с европейското законодателство и с насоките на СЗО. Изискванията обхващат различни водни характеристики като химикали (нитрати и пестициди), бактерии, метали като олово, цвят, мирис и др.
Нормативните показатели, показващи с какво качество е питейната вода, най-общо се делят на физични и химични. Имат се предвид и микробиологични и радиологични показатели.
Получава се вследствие на навлизането на отпадни води в питейната, наличие на утайки, силициеви киселини и др.
Определя се от способността да се види предмет или да се чете текст през вода в чаша.
Зависи от местоположението на източника и дали в почвата има железни съединения, фулвинови киселини и др. Ако има химични вещества, желязо, манган, хром или пестициди в по-голямо количество, цветът е жълтеникав. Зеленикав е оттенъкът на богата с водорасли води.
Той зависи от веществата, разтворени във водата. Естествен мирис се получава при развитие на планктон и продукти, образувани от него. Ако мирисът е с изкуствен произход, причината може да бъде замърсяване с фекално-битови отпадни или промишлени води.
Понякога водата има специфичен вкус. Ако например е метален, това се дължи на по-голямо количество соли на желязо и манган. Ако пък е по-скоро блудкав, причина са хлоридите, сулфатите, магнезия, някои пестициди и повече органична материя.
Твърдата вода съдържа в по-голямо количество калций и магнезий, барий, стронций. Много от пречистващите системи за вода съдържат филтър за омекотяване на водата.
Ако положително заредените йони са повече, водата се счита за кисела, а е алкална при преобладаващи отрицателни йони. Неутрална е при равното им количество. Киселата вода не е полезна, но неутралната или алкалната – да, защото паразитите и раковите клетки не се размножават в алкална среда.
Наличието му показва, че във водоизточника е попаднал амоняк от отпадни води или от химически торове от земеделски площи. Амониевият азот окислява силно водата в източника.
Наличието му придава на водата изключително неприятен мирис на развалени яйца.
В подпочвените води навлизат чрез торовете в почвата.
В зависимост от разтвореното количество се определят и ползите му.
Бактерии, които живеят в изворите, са катарокарбонатите, а организми като полисапроби живеят в отпадните води на фабрики и цехове, преработващи биологични продукти.
За определяне на микробиологичното качество на водата се използват колиформите, а като индикаторен организъм – E.coli и някои други. Те живеят в долните черва на хора и животни и попадайки чрез фекални отпадъци във водата, могат да предизвикат различни заболявания.
Наличието на бактерия клостридиум перфрингенс също е признак на фекално замърсяване.
Като източници на радиация в питейна вода могат да бъдат открити минерали или руди, които съдържат радиоактивни елементи, отделящи радиация в процеса на разпад. Следи се за такива като уран, тритий, радон, както и за алфа и бета активност.
Остатъчният свободен хлор също е показател и трябва да е в количество, което да допринесе за ефективната дезинфекция, а от друга страна, да не превишава стойности над 0,40 mg/l.
В някои случаи отклоненията от стандартните изисквания за чистота на водата може да се дължат не само на остаряла водопроводна мрежа, но и на амортизирани вътрешно-сградни водни отклонения.
За да бъдете сигурни, че пиете чиста вода, при всички случаи е добре да се снабдите с качествен пречиствател за вода. Най-добре се справят със замърсителите системите с мембрана за обратна осмоза.